Европейският орган по труда – без право да санкционира

Европейският орган на труда (ЕОТ) няма да има санкциониращи правомощия нито наесен, когато се очаква да заработи с пълни обороти, нито в близко бъдеще.

Това заяви в брифинг за журналисти евродепутатът Радан Кънев от „Демократична България“ (ДБ) и Европейската народна партия (ЕНП).

ЕОТ обаче ще има задачата да изисква от националните органи съответните санкции по националните законодателства и да проверява дали те са наложени. Това е, което Органът може да извършва при своите настоящи правомощия и капацитет.

„Дали това ще се случи на практика, е отворен въпрос. Очаквам практически да се стигне до такива решения и публичното им оповестяване. Това е важно предвид особената чувствителност покрай пандемията“, изтъкна Кънев.

Повод за брифинга бе приетата на 20 май от Европейския парламент резолююция за въздействието на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуг Кънев бе докладчик по темата в качеството си на член на Комисията по заетост и социални въпроси.

Желанието на много евродепутати е било ЕОТ да има преки санкциониращи правомощия. Стигнало се обаче до становището, че при сега действащия учредяващ регламент този орган няма такава законова възможност.

Освен това много страни членки на ЕС не искат преки инспекционни правомощия за ЕОТ, допълни Кънев. Самият той настоял Органът да гарантира добросъвестни инспекции без двоен стандарт.

„За да знаем, че инспекцията на условията на труд е проведена с необходимата грижа във всяка страна членка. Минималните стандарти за условията на труд са високи във всяка държава, включително в най-бедната – България“, изтъкна той.

Радан Кънев призна, че дори Германия, където  вече има минимални заплати, продължава да нарушава правилата на българските и други чужди работници. В момента там минималното възнаграждение е 9,50 евро на час. Десетки хиляди българи и румънци, работещи там, обаче продължават да вземат между 5 и 7 евро на час.

„В Германия винаги е имало една тиха, но доста видима уговорка между големия бизнес и властта, че в определени сектори ще се допуска по-ниска цена на труда. Не само разходи за заплати, но и социално-битови разходи за спане, храна, придвижване до работното място. Няма съмнение, че контролни органи са си затваряли очите в подобни случаи. А и германските синдикати също не са били внимателни за хора, които не членуват в техните структури и за сигнали за тях“, изтъкна Кънев.

Не можем да приемем за правило, че мобилните работници от България са хора с нарушени трудови права, макар да има тревожни изключения, продължи евродепутатът.

България е един от важните износители на работници в ЕС, но като процент от населението и трудовата сила, не е на първите места. Страната ни не може да се сравнява с Румъния и Полша. Държави с много богати съседи, каквато е Полша с дългата си граница с Германия, имат най-много мобилни работници във функцията на изпращащи. Полша е и много голяма приемаща държава на работници извън ЕС, най-вече от Украйна.

Румъния не е атрактивен пазар за българите, а Гърция продължава да е значителен пазар, но не толкова мащабен, колкото е бил преди финансовата криза и пандемията.

По време на кризата с COVID-19 е станало ясно, че трудовата мобилност не е гарантирана. Извън въпроса, че с нея се злоупотребява политически, се е оказало, че има безкрайно много проблеми пред реализацията на това право, изтъкна Радан Кънев.

По време на пандемията са били нарушени същностни социални и човешки права на мобилните работници – невъзможност да стигнат до вече договорено работно място и да започнат работа, да се върнат в държавата, в която живеят, след като са напуснали работа, както и оставането им в дълъг период през пролетта на 2020 г.

„Мнозина сезонни работници се оказаха затворници в трудови общежития, в които са били настанени, без възможност да излизат от тях и без гарантиран достъп до хранителни продукти. Стотици хиляди европейски граждани се оказаха затворени на определена територия, но съкратени от работа и съответно без здравни права. Друга група хора пък бяха обвинени, че са разпространители на пандемията, а често пъти лошите условия на живот, в които бяха поставени, ги превърнаха наистина в първостепенна жертва на вируса“, посочи Кънев.

Той се надява Европейската комисия да приложи препоръките в доклада му, за да стане трудовата мобилност по-проста, по-лесна и по-справедлива, като правилата да са лесни за работника, работодателя и самонаетото лице, но улесненията да не отварят врата за злоупотреби с трудови права и социален дъмпинг. Особено строга срещу такъв дъмпинг е Франция.

Източник: ClubZ.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *