Свят | Европейските лидери отложиха с 15 дни спешните икономически мерки за COVID-19

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.


© Reuters

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Европейските лидери си дадоха 15 дни, за да вземат решение за икономическите мерки в кризата с коронавируса – след толкова време Еврогрупата (финансовите министри на еврозоната) ще предаде нови предложения за икономическата реакция на кризата с COVID-19.

Това каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел след днешния телеконферентен Европейски съвет, който продължи над 6 часа без ясно съгласие заради дълбоките разделения между две групи страни членки – едната около Германия, другата около Италия, Франция и Испания.

Европейската комисия трябва да работи по две стратегии – за излизане от кризата и икономическо възстановяване, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. На повторни въпроси на журналисти за възможните мерки и инструменти и двамата многократно отговаряха с уточнението, че Еврогрупата има 15 дни, за да направи предложенията.

Двамата изтъкнаха приоритетите, обсъждани на Съвета – усилия за ограничаване на вируса, медицинска помощ за страните в блока, съвместни изследвания на COVID-19, връщане на европейски граждани от трети страни и икономическа подкрепа за страните членки. Тъкмо последната точка обаче бе ябълката на раздора, за която двамата дадоха да се разбере, че Съветът не може да вземе решение в момента заради разногласия между страните членки.

Декларацията, публикувана след Съвета, означава, че все още няма общ икономически подход. Нейната 14-а точка гласи: „На този етап приканваме Еврогрупата да ни представи (икономически) предложения до две седмици. Тези предложения трябва да вземат предвид безпрецедентната природа на шока от COVID-19, засягащ всички наши страни и отговорът ни ще бъде подсилен, както е необходимо, с последващи действия по приобщаващ начин, в светлината на развитията, за да дадем всеобхватен отговор.“

Рим, Париж и Мадрид срещу Берлин, Виена, Хага и Хелзинки

Задънената улица се очерта, след като италианският премиер Джузепе Конте заяви тази вечер, че страната му отхвърля проектопредложенията, подготвени на Европейския съвет, воден този път с видеовръзка, предаде „Ройтерс“.

Общите решения, предложени на проточилия се с часове Европейски съвет обаче, не са достатъчно добри, смята Италия, най-засегнатата от кризата с COVID-19 страна. Кабинетът на Конте публикува съобщение до медиите, според което ЕС има 10 дни, за да потърси по-добро решение. Не се уточнява какво точно ще направи той, ако не се постигне споразумение.

Разделенията са за това какви финансови възможности трябва да използва ЕС срещу пандемията – дали да се използва Европейският стаблизационен механизъм, или паневропейска гаранционна схема. Повечето държави предпочитат ЕСМ, чийто капацитет е 410 млрд. евро или 3.4% от брутния вътрешен продукт на еврозоната, би дал възможност на засегнатите страни за заеми с ниски лихви в размер до 2% от собствения си БВП.

Италия иска друго – Паневропейска гаранционна схема, с която да се отпускат средства на малки и средни предприятия с гаранции от Европейската инвестиционна банка, чийто рейтинг е ААА. Според Рим стъпката би трябвало да включва и емитиране на общ дълг, но Берлин, Париж, Виена и Хелзинки са против. Те смятат, държавите от ЕС така или иначе могат сами да се финансират на дълговия пазар, а и могат да разчитат на одобрените от Европейската централна банка облигации за 750 млрд. евро, одобрени тази седмица.

По-рано председателят на Европейския съвет Шарл Мишел спомена друга идея – за европейски „план Маршал“, който по думите му е „вътрешноевропейски план, който трябва да мобилизира капитал от ЕС в рамките на европейския бюджет, който трябва да мобилизира национални фондове и който трябва освен това да мобилизира частния сектор“. Мишел каза, че и тази идея ще бъде обсъдена на срещата. „Европейският бюджет е възможен инструмент,“ но такъв е и „единният европейски пазар,“ каза той на пресконференцията, имайки предвид стратегията за изход от кризата. Мишел същевременно потвърди, че издаването на коронаоблигации – които също биха означавали емитиране на общ дълг – не среща единодушие у страните в блока.

Конте потвърди пред италианския сенат преди срещата, че би искал да бъдат пуснати европейски „спасителни облигации“, с които да се финансира „храбрата икономическа реакция“ на заразата. „Европа ще се справи с шока само с извънредни и изключителни мерки,“ каза премиерът пред депутати, като добави, че целият континент ще бъде ударен от „тежка, сериозна рецесия“.

Девет държави искат общ дългов инструмент, с който да се преодолее кризата, и сред тях са Италия, Франция и Испания – три от четирите най-големи европейски икономики. Водещата в този списък обаче, Германия, е против, заедно с Нидерландия, Австрия и Финландия, които са против употребата на общностни ресурси. Испанският колега на Конте, Педро Санчес, е сред тези, които приемат срока от 10 дни. Групата на Конте, Санчес, френския президент Еманюел Макрон и още шестима лидери обаче представлява държави, чийто публичен дълг е общо 72% от този на еврозоната.

„Ел паис“ писа, че Конте има още едно съображение – той не желае да се използва ЕСМ и защото той е препратка към времето на финансовата криза, който иска да избегне стигмата на инструмент, който бе замислен за дългови проблеми (и който именно на Италия може да се наложи най-много да използва).

Тежък удар за икономиката

Според „Ройтерс“ Конте е заявил пред европейските лидери, че всяка страна ще остане отговор за дълга си в опит да преодолее съпротивата към създаване на общ дългов инструмент.

Италия е най-тежко засегнатата от COVID-19 европейска страна с 8215 жертви за малко повече от месец по данните, публикувани тази вечер. Сериозни обаче ще са и икономическите последици от заболяването. Според министъра на икономиката Роберто Гуалтиери се очава рязък спад в брутния вътрешен продукт за настоящото полугодие и свиване с „няколко процентни пункта“ за 2020-а. Източник на „Ройтерс“ в правителството твърди, че оценката на финансовото министерство е за спад от 3% през 2020 г. Има и далеч по-мрачни прогнози – тази на „Голдман сакс“ гласи, че третата икономика в еврозоната може да се срине с 11.6% тази година.

Блокадата засегна тежко икономиката на Италия и Конте вече обеща пакет за стимули за 25 млрд. евро, одобрен този месец и предвиден за април. Бюджетният дефицит на Италия ще надвиши 4% от БВП, а преди това заложената цел през септември бе 2.2% от БВП. За 2019 г. дефицитът бе 1.6% от БВП – най-ниската стойност от 12 години.

Агенцията за кредитен рейтинг Scope предупреди в петък, че икономическите щети от епидемията може да изстрелят италианския дълг до 145% от БВП.

Източник: Dnevnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *