Анализи | Дали учениците ще се справят със задачите, които бабите им решаваха?

Дали учениците ще се справят със задачите, които бабите им решаваха?

© Анелия Николова

Пак наближава 15 септември. И във всяка българска душа трепва споменът за първия учебен ден. Аз все се сещам за двама от своите учители. Другарят Славов, който ни преподаваше физика в руската в Стара Загора, на 15 септември влизаше и казваше, че трябва да се изпитваме, щото годината свършва. Ние се заливахме от смях. После много скоро почвахме молби да ни изпита за шестица за срока, след като сме навъртели по две тройки. Тогава се смееше Славов: Нали ви казах, че годината свърши? Кога да те изпитам сега? Другият е Димитър Македонски, пак по физика. Той пък ни водеше през месец по планини и хижи и желанието ми да скитам остана и досега. От тогава минаха 45 години.

Мисля си дали не е добре Министерството на образованието и науката (МОН) да даде за матура или поне за класно задачите, които са решавали днешните баби и дядовци през 1974 г. И да ни каже резултатите в сравнение. Може пък образованието да има забележителни успехи от тогава насам.

Полезно е началото на учебната година освен новостите

да си припомним и миналите дивотии.

Помните ли данданията с шарените и черно-белите учебници от преди две години. Не помните? „Гугъл“ ще ви припомни. Само напишете „учебници за бедни“. Тези дни разбирам, че през новата година учителите щели да бъдат по-гъвкави при преподаване. Според МОН на учителя се давала свободата да адаптира своята работа към темповете във всеки конкретен клас, за да постигне очакваните резултати, като в същото време от него се изисква ритмичност на учебните дейности и изпълнение на учебната програма в нейната цялост. Горкият учител! Как хем ще променя темпото, хем ще спазва ритъма не ми е ясно. Но МОН сигурно знае.

Да се върнем малко назад. В началото на 90-те години политическите тарикати ни залъгваха как резиденциите ще станат детски лагери, служебни мерцедеси няма да има и други такива али-бали. Сега старите държавни резиденции са като кокошарници на фона на новите частни резиденции, някои са руини, а служебните мерцедеси и БМВ-та из държавните служби са повече от всичките служебни лади, волги, ниви, уазки, трактори, комбайни, валяци и булдозери на предишния режим. Освен че парите за колите идват от същата торба, от която идват и парите за безплатни или субсидирани учебници, за заплатите на даскалите творци и парното на училищата, то

развращаващата сила на подобни безобразия е огромна.

В образованието още преди 25–26 години се започна с нещо безобидно на пръв поглед. Изведнъж няколко десетки хиляди добросъвестни учители бяха обявени за творци. Беше им казано, че не са длъжни да възпитават, че не могат да наказват, а само творчески ще преподават. Учителите станаха творци, макар че не им се вдигнаха заплатите, а престижът на професията удари дъното. Наложи се да работят и на втора работа, да дават уроци на частно, да мият стълбища, за да оцеляват в пазарната икономика. Лично познавам двама даскали по български език и литература, които се опитваха да търгуват с гумени ботуши и цървули, внос от Русия. После на творците от училищата даже им се наложи да стачкуват два месеца и един министър искаше да им разваля седенките. Само че вече бяха творци! После започна да се прокрадва статистиката за възрастовия състав на учителите и качеството на кандидатите за тая работа.

Как да си творец, като има един единствен учебник по предмет за съответния клас. Въпросът беше решен светкавично. Щом даскалите са творци, значи имат право да избират от какво да преподават. И се намериха много автори да напишат учебници по един предмет за един и същи клас. И то много учебници. Появиха се по 3–4 математики за V клас, по 2–3 физики за VIII клас, по 3–-4 истории за X клас и т. н. Изведнъж учителите творци станаха много ценни. Те станаха неофициалните брокери на издателствата, които бълваха учебници и учебни пособия с хиляди. Това е сладка работа – децата са в подчинено положение спрямо учителите и учителите станаха безценни партньори. Тръгнаха градски легенди, че всяко издателство си има стимулиращи механизми, за да работят новите творци точно по неговите учебници. С подобни стимулиращи техники в училищата влязоха и туроператорите. Още по-сладка работа! Оказа се, че организирането на ученическа екскурзия от Каспичан до София или двудневен излет от Стара Загора до хижа Върховръх, например, е по-сложно от управлението на инвестиционния процес на АЕЦ. Туроператорите налазиха училищата и започнаха да организират екскурзии по близки и далечни места като Париж, Рим и др. С нощни преходи за по-евтинко. Легендата казва, че даскалите, че и децата им, пътували безплатно. После дойде трагедията в реката Лим.

В тази образователна вакханалия

често се надигаха гласове, че в един или друг учебник пише безобразия,

че се премахват всякакви елементи на възпитание, на формиране на морал, здрав разум, патриотични и др. полезни чувства. Че дисциплината в часовете не позволява да се работи, че има недопустима агресия. Че се заличават границите между добро и зло и др. Че се махат емблематични произведения. Гласове в пустиня. Въпреки многото чуждестранен акъл, многото учебници и хилядите даскали творци, образованието бързо потъваше, а международните тестове бяха трагични.

Всички промени бяха мотивирани с благородна цел – да прави висока добавена стойност, та малкото работещи да хранят многото пенсии. Никой обаче не казва кои са тези бъдещи генийчета. Под сурдинка се говори, че май от години над 50% от първокласниците нямат за майчин българският език. През 2017 г. излязоха и числата – не са влизали в училище или са отпаднали точно 206 378 деца. Не са 2 хиляди, не са 26 хиляди, цели 206 хиляди. Колкото населението на община Бургас и много повече от населението на всяка една от цели 16 области като Видин, Враца, Монтана, Кърджали, Кюстендил, Габрово. Ловеч, Перник, Разград, Силистра и др. В последно време ни разказват за мерки за връщане на децата в училище, ловят ги по къщите с полиция, карат се на мама и тате и т. н. Както казала Айшето, а дано, ама надали.

След толкова години реформи, много учебници по един предмет, учители творци, оптимизация на училищната мрежа, средищни училища, международно сътрудничество, делегирани бюджети, частни и държавни училища и други пунти-мари,

международните тестове за грамотност ни слагат все по-ниско.

В IV клас децата още не могат да четат гладко. Тези, дето могат да четат, не вдяват какво пише, не разбират значението на думите и изреченията. Били функционално неграмотни. Значи работата с високите технологии и добавената стойност няма да стане. Няма да има кой да пази данните на НАП.

Та тези, дето ще правят високите технологии, учат в паралелното образование, платено още веднъж от мама и тате, и заминават от територията. Ще изкарват пенсиите на германските или френските пенсионери. Тук ще останат тия, дето ще се борят с кола на баба Илийца или с чумата по свинете. Ама колко добавена стойност има в един кол или в едно прасе? Така че за чий дявол са ни пет математики за VI клас, ако децата отпадат от училище, а по тестовете за грамотност се търкаляме надолу като голям камък.

Сегашните мерки, панически обявявани през ден, са предлагани по форумите още преди десетилетие – спиране на помощите при отсъствия, предоставяне на помощите под формата на учебници, дрехи и услуги, да не бъдат детските пропивани и изпушвани от родителите. Самоизхранване и спиране на парите за безработни, когато има и едно незаето работно място в държавата. Налагане на строга дисциплина в училище. Тогава тези, които ги предлагахме, бяхме наричани ксенофоби.

Сега стават политика на държавата.

Почнах това текстче с физика. Ще го завърша пак с физика. През 1974 г. физиката за XI клас беше дебела оранжева тухла с твърди корици. Тогавашният ми преподавател Димитър Македонски, царство му небесно, казваше, че спокойно може да изхвърли поне половината от нея. Не се смеехме. Македонски беше май единственият кандидат на физическите науки (сега доктор на науките), който преподаваше в средно училище. Той беше и авторът на учебника по астрономия, която се учеше в часовете по физика. И за да докаже, че може без половината от физиката, целия трети срок на последната ни гимназиална година Македонски диктуваше 15-ина минути конспект на две девойки, за които физиката беше китайска азбука, а през останалото време свиреше на китара и разказваше по някой виц.

Много години по-късно дъщеря ми се върна от френската гимназия с София и каза, че съм имал мноооо готин даскал по физика. Македонски им преподавал по заместване. За последен път го видях на Седемте езера – водеше двайсетина варненки из Рила.

Хайде на добър час. И честит първи учебен ден.

Източник: Dnevnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *