Политика | Ремонтът на Су-25 за 100 млн. лв. спря преди да започне заради санкциите срещу Беларус

Български Су-25 в акция на учението Saber Guardian 17 на полигона

© Надежда Чипева, Капитал

Български Су-25 в акция на учението Saber Guardian 17 на полигона „Ново село“

Ремонтът на българските щурмови самолети Су-25, който ще е за поне 100 млн. лв., не може да започне заради оръжейни санкции срещу Беларус. „Министерството на отбраната разплати средства в указания размер в месец декември, след което бяха върнати заради политиката на кореспондентската банка, която трябваше да направи трансфера“, каза заместник министърът на отбраната Атанолий Величков след заседанието на комисията по отбрана на парламента. Той уточни, че преведената сума е била 82 млн. лв. Величков смята, че решението на проблема трябва да бъде взето от Комисията по експортен контрол през следващата седмица за да може Министерството на отбраната да изпълни договора си с беларуския военноремонтен завод в Барановичи. От думите му се разбра, че в Министерството на външните работи в момента се правят тълкувания на европейската директива, която е за оръжейни санкции срещу Беларус. Според тълкуванията на Министерството на отбраната, не става въпрос за износ на оръжие, а за временен износ на военна техника за да бъде ремонтирана и върната.
Ремонтът ще започне след като бъдат преведени парите.

Съветът на ЕС удължи ембаргото срещу Беларус се още една година през февруари. Санкциите важат за оръжията и оборудването, които биха могли да се използват за вътрешни репресии.

Санкции срещу Беларус няма, както и срещу Руската федерация, когато става въпрос за договори сключени преди 2014 г, и за ремонт на техника на въоръжение в българската държава, каза Величков на въпрос на „Дневник“ в министерството на отбраната не са ли знаели за санкциите срещу Беларус по време на процедурата на избор на фирма, която да ремонтира щурмовите самолети. Той не се ангажира със срок в който ремонтът може да бъде извършен.

Решението на правителството за отпускане на сумата за ремонта на Су-25 беше взето в края на ноември, но тъй като не е направено плащане по договора до края на годината, сумата е прехвърлена за 2019 г.

100 млн. лв. е максималната сума, при която могат да се сключват военни сделки без санкцията на парламента. Военният министър Красимир Каракачанов одобри сделката с беларуския „558 Авиационен ремонтен завод“ в Барановичи за ремонт на 14 щурмови самолета Су-25 със своя заповед от 16 ноември. Това беше единствената фирма с която се преговаряше.

В последния доклад на комисията, водела преговорите с беларуския завод, пише: „Цената за изпълнение на всички възможни дейности по предмета на поръчката (при възникнала нужда от това) за 14 бр. самолети Су-25 е в размер на 73 665 500 евро без ДДС.“ Това означава, че военното министерство ще може да направи пълен ремонт максимум на 8 „щурмовака“ Су-25, и то при решение на правителството.

Докладът за отбраната отчита успехи в модернизацията

Величков беше в комисията за да представи пред депутатите Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2018. В доклада се отчита, че похарчените пари за модернизация на армията са в размер на 1 592,88 млн. лв. и представляват 1,48 % спрямо прогнозния БВП за 2018 г. (към края на 2018 г. БВП е 107 925,3 млн. лв.). Планираното ниво за 2018 г. на разходите за отбрана e 1,55% от БВП и не е постигнато основно заради забавянето инвестиционни проекти за модернизация на ВС, който включват нови 8 многоцелеви изтребителя, 2 нови патрулни кораба и над 150 бойни машини за пехотата.

Величков каза пред депутатите, че ако в тази сума бъде включена и издръжката на военните университети, както се прави в много страни от НАТО, сумата ще достигне до 1,53% от БВП. Изискването на НАТО е разходите за отбрана да достигнат до 2% от БВП до 2024 г., а за модернизация да се дават поне 20%.

ато разходи за модернизация пред НАТО българското министерство на отбраната отчита графата „капиталови разходи“ от бюджета. За миналата година те са били 331,77 млн. лв., което е 21,49% от общите разходи на Министерство на отбраната и така на хартия България се нарежда сред първенците в НАТО. В таза графа обаче се включват ремонтите на стара руска техника, както и други ремонти. „Не съм сигурен, че трябва да даваме толкова много за руската техника. Някои правилно не ни го зачитат в капиталови разходи“, коментира в комисията депутатът от ГЕРБ Валетин Радев.

МО ще продължи да харчи стотици милиони за ремонт на съветска техника.

„Вие се включвате в мейнстрийма, които говорят за стара техника. Ако запитате военните експерти…. ще ви кажат, че няма стара техника. Има такава която може да изпълнява своите функции по време на война и такава, която не може да ги изпълнява. Платформите с които разполага българската армия, специално в Сухопътни войски, са едни от бойните платформи, които са изпитани включително в съвременни конфликти. Тяхната поддръжка и модернизация е основно конституционно задължение на Българската армия и въоръжените сили, така че ние спазваме конституцията и ще продължим да ги поддържаме и модернизираме“. Така Величков отговори на въпрос на „Дневник“ дали ремонта на стара съветска техника може да се смята за модернизация. Най-новата техника на българската армия е от средата на 80-те години. Величков каза пред комисията, че се планира модернизация на танковете Т-72.

80% от авиационната техника не е изправна, както и 23% от пътната техника

Според доклада в техническа неизправност са 23% от пътните превозни средства (от които танкове – 48%, БМП-1 – 40%, БТР-60 ПБ МД1 – 30%, автобуси – 31% и др.), 80% от авиационната техника и 10% от корабите. Началникът на отбраната генерал Андрей Боцев уточни, че цифрите обхващат техниката от мирно време и за време на война. Мирновременната техника е на 90% изправна, според него.

Източник: Dnevnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *